105 years ago in 1903 the Bulgarians living in Macedonia and Odrin (Turk.: Edirne, Greek: Adrianopolis) Thrace rose against the oppressive Turkish rule in the name of their national liberation and Bulgarian national unification, under the leadership of the Secret Macedonian - Odrin Revolutionary Organization - SMORO (or ТМОРО in Bulgarian). The events were preceded by decades of national awakening and reaffirmation, and by the creation of democratic organizations (public associations, churches, schools, cultural centers, trade associations), which lay the basis for a vigorous national and cultural consolidation and for political development.

  The efforts culminated in 1870 with the restoration and acknowledgement by the Turkish Sultan of an independent Bulgarian Church. The April Uprising of 1876 sought political liberation and, although severely crushed by Turkey, it and the unsuccessful Tsarigrad (Istanbul) Conference of 1876, lead to the Russo-Turkish War of 1877-1878 - the Liberation War.

   Наскоро излезе от печат фототипно издание на една от най-ценните книги свързани с историята и културата на Македония – обемистият “Алманах Македония”, пубилкуван за пръв път в София през 1931 година. Върху близо 1000 широкоформатни страници, с около 3500 уникални снимки, и богат обективно поднесен научно-обяснителен текст, в него е представена вярно културната и политическа история на Македония, с главен акцент приносите и съдбата на българското население в областта, след съдбоносния Берлински договор от 1878 година. От продължителната употреба, честото предаване от ръка на ръка, инкриминирането и скритото разпространение на книгата след 9 септември 1944 г. обаче, този безцзенен културно-исторически паметник се беше превърнал в библиографска рядкост.
   Невъзможният достъп до изданието спъваше работата на учените – особено онези в чужбина, които се интересуват от културата и съдбата на Македония, а и на обикновенния читател, пожелал да се докосне до безценната информация, събрана в тази своеобразна “културно-политическа енциклопедия”, свързана с етнографията, демографията, географията, историята и политическото развитие на Македония.

ХЕНРИ БРЕЙЛСФОРД ЗА ВЪСТАНИЕТО ОТ 1903 г. В НЕГОВАТА КНИГА „МАКЕДОНИЯ“
Илко Дренков

списание "Македонски преглед", Година ХХVІ, 2003, кн. 4, 53-63 с.

Хенри Ноел Брейлсфорд е роден в Мирфилд (в района на Йоркшир) на 25 декември 1873 г. Хенри получава своето образование в Уотсън Колидж в Единбург (1883-84) и Гимназия Дънди (1885-1890), където печели стипендия и следва в Университета в Глазгоу. След завършване с почетна диплома е нает като преподавател в Кралския колеж в Глазгоу. През 1887 г. решава да напусне кариерата си на преподавател и става журналист, като работи „Манчестър Гардиън“, „Морнинг Лидър“, като по-късно става главен журналист в „Дейли Нюз“.

      Място на действието – поляна над с. Смилево в Бигла планина. Време на действието – 20 юли 1903, привечер. Действащи лица – членовете на Главния въстанически щаб в Битолски окръг Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, четници и селяни, придошли от околните населени места. Първо действие – освещаване на щабното знаме и даване на сигнал за начеването на бунт, останал в историята под наименованието Илинденско въстание (наречено така заради деня, в който избухва – празника на Свети славен пророк Илия, Илинден).

проф. дин Димитър Гоцев

    Преди 105 г., в бунтовната 1903, българите в Македония и Одринска Тракия, следвайки безсмъртния зов на В. Левски, че „и ний сме хора и искаме да живеем свободно и по човешки там, където живеят българите — в Мизия, Тракия и Македония", под ръководството на легендарната ТМОРО се вдигнаха на масова въоръжена борба срещу турската тирания, в името на националното освобождение и на общобългарските национални идеали за обединение на българския народ [1].

   По време на десетилетните църковно-национални и национал-ноосвободителни борби през Възраждането българският народ сам очерта своите етнически граници на Балканския .полуостров — Мизия, Тракия и Македония. Именно там, преди да е създадена каквато и да е българска национална институция, чрез уникалните по своята самобитност и демократичност народни общини, църкви, училища, читалища, еснафски сдружения и пр.[2], нашият народ създаде своята здравц обществена организация, която стана база за бързото и бурно национално-културно консолидиране и обществено-политическо развитие, главно през втората половина на XIX век.

Уникална книга от 1931 г. с над 1000 страници и 3500 илюстрации бе представена в


/Българската евродепутатка Биляна Раева-инициатор за представянето на Алманаха в Брюксел/

Европейския парламент. Алманахът "Македония", който е библиофилска и историческа ценност, от вчера възкръсна в тираж от хиляда броя. Любопитна подробност е, че книгата е била забранена след 1944 г. Част от тиража й светкавично се разпространи и в Брюксел. Инициативата за представянето на изданието принадлежи на евродепутатката Биляна Раева от АЛДЕ, НДСВ и унгарския й колега Магор Имре Чиби. Това съобщиха от Българската информационна служба към Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа.

Археологът Владимир Тунтев пред Агенция “Фокус”. (Материалът е публикуван с известни съкращения)

Фокус: Казахте, че Охрид е имал 14 000 жители, а сега има 60 000. През 20-ти век как се развива градът?

Владимир Тунтев: В Охрид е интересно през ХVІІІ – ХІХ век. Тогава той е много развит център, който работи с Австро-Унгария, с търговия и занаятчийство. След това идва един мрачен период на управление на Джеладин Бег и Охрид пропада в тъмнина... През 1908 г. – 1913 е разпадането на Отоманската империя, през 1914 г. – подялбата на Македония и тогава Охрид пак изпада в голяма сиромашия. Това продължава от 1914 г. и Първата световна война; после Охрид е цапнат или сгазен от сръбската империя. До 1941 г., когато се е разбудил народът и е започнал едно надигане и с помощта на българската власт, за да се освободи от сръбството. През 1944 г. с помощта на комунистическата партия се влива във Федеративна народна република Югославия... Охрид до 1960 г е мъртъв град. Тогава е имало само 14 000 жители.

Фокус: Г-н Чекаларов, каква е Вашата родствена връзка с войводата Васил Чекаларов?

Евгени Чекаларов: Васил Чекаларов е бил първи братовчед на моя дядо. Деца са на двама братя.
Васил Чекаларов е владеел няколко занаята – каменоделство, строителство... Моят дядо също е бил строител и той още от млад е напуснал Костурско и селото Смърдеш, което е родното място и на Васил Чекаларов.

Фокус: Днес съществува ли село Смърдеш?

Евгени Чекаларов: Това село днес не съществува. То е изгорено и унищожено. Имам голямо желание да отида един ден в този край – на дядо ми и на Васил Чекаларов и смятам да го направя...

Фокус: Какъв е споменът за Васил Чекаларов във вашия род?