About

ИЗДАНИЯ | EDITIONS

Освободителните организации на македонските българи и специалните служби на българската армия

17/03/2024


сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Доц. д-р Николай Проданов. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално обединение (1912 – 1918) ...15 - 34

"...Първите опити за въвеждане на принципите на системност и професионализъм в информационната работа на българските въоръжени сили датират от 1895 г. и неслучайно съвпадат със зараждането на организираното македоно-одринско революционно движение. В специализираната литература са изнесени многобройни факти за сътрудничество на функционери и симпатизанти на това движение с българското военно разузнаване[7]. 

През 1897–1898 г. между Княжество България и Османската империя се достига до споразумение за откриване на търговски агентства в Солун, Скопие, Битоля, Одрин, Дедеагач, Цариград и Сяр. Наличието на такава ши- рока мрежа от официални български представителства на територията на Османската империя обективно създава благоприятни предпоставки за провеждане на организирана разузнавателна дейност. Добрите възможности са осъзнати от ръководителите на българската армия и те предлагат в състава на търговските агентства да бъдат включени и български офицери под прикритие. На този етап идеята остава нереализирана. През есента на 1902 г., в хода на Горноджумайското въстание, идеята е възродена от военния министър ген.-майор Ст. Паприков и през пролетта на следващата година в Солунското агентство вече е назначен първия офицер-разузнавач под прикритието на длъжността „втори секретар“ – кап. Рачо Пенев. 

Едва ли могат да съществуват съмнения, че между поредната въоръжена акция на македонските българи и създаването на първата системна мрежа на българското военно разузнаване на територията на Османската империя съществува пряка връзка. По този начин се полага началото на най-успешната и ефективно действала част от българското военно разузнаване до началото на Балканската война. След кап. Пенев в Солун работят ротмистър Тодор Марков, кап. Христо Лефтеров, кап. Димитър Мустаков и кап. Стефан Тодоров; в Сяр – пор. Георги Кузманов, кап. Стойко Балтаджиев, пор. Коста (Константин) Николов и кап. Никола Стоянов; в Скопие – ротмистър Андрей Питев, пор. Иван Пожарлиев[8]  и кап. Илия Балтов; в Битоля – кап. Манол Ракаров, кап. Петър Мидилев и кап. Филип Цонев; в Одрин – кап. Иван Парлапанов, кап. Атанас Данаилов, кап. Руси Лудогоров, кап. Дянко Неделчев и кап. Никола Халачев; в Цариград – пор. Симеон Мишайков и кап. Никола Топалджиков. 

Поне половината от тези офицери са македонски българи; тяхната дейност би била практически невъзможна без помощта на местното население и дейците на ВМОРО[9]..."

Целия материал четете по-долу:

Ръководството на МНИ на посещение в Скопие

14/03/2024


На 5–6 март 2024 г. по покана на Негово Превъзходителство Ангел Ангелов, посланик на Р България в Р Северна Македония и на г-жа Антония Велева, директор на Културно информационния център на България в Скопие, членове от Управителния съвет на Македонския научен институт бяха на посещение в Скопие. 

На 5 март проф. Георги Н. Николов (председател на МНИ); Владимир Митов (научен секретар на МНИ) и Костадин Филипов (член на Управителния съвет на МНИ) бяха официални гости на приема организиран от Н. Пр. посланик Ангел Ангелов по повод Националния празник на Р България. На 6 март членовете на МНИ участваха с доклади на научна кръгла маса „Гоце Делчев и новото време“. 

Същият ден членовете на МНИ имаха работна среща с г-жа Елена Слатинска-Ованезова (първи секретар в българското посолство) и г-жа Антония Велева (директор на КИЦ на България в Скопие). Бяха обсъдени възможности за съвместни издания и провеждането на нови научни форуми през тази година. 

На 6 март 2024 г. преди да отпътуват, членовете на Управителния съвет на Македонския научен институт проф. Георги Н. Николов, Владимир Митов и Костадин Филипов посетиха паметника на Гоце Делчев (дело на Любомир Далчев, 1966 г.) в градския парк на Скопие. Те поставиха цветя и се преклониха пред живота и делото на водача на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация – Георги (Гоце) Николов Делчев.

Владимир Перев: Албанските гласове решават съдбата на Македония

11/03/2024


„Албанските гласове решават за ситуацията в държавата и пътя, по който ще върви Македония“. Това заяви в ефира на Bulgaria ON AIR популярният северномакедонски журналист и общественик Владимир Перев. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

Той посочи, че според него ВМРО-ДПМНЕ води с две към едно срещу Социалдемократическия съюз, но това не значи със сигурност, че тази партия ще формира новото правителство. По думите му в предизборната обстановка вече са започнали да се чуват и „шовинистични тонове“ по отношение на България. 

 „Дават се обещания от типа, че никога няма да впишем българите в конституцията. В Македония една част от политиците не искат да разберат, че пътят на Македония минава през София“.

150 години от рождението на Никола Стоянов


150 години от рождението на Никола Стоянов
(3 февруари 1874, Дойран – 12 април 1967, София). Математик, физик, астроном, финансист, деец на легалното македонско освободително движение. Завършва гимназия в София и математика в Софийския университет (1895). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

 Специализира математика в Тулуза, Франция (1898–1901) и математическа физика в Берлин и Гьотинген, Германия (1903–1906). Гимназиален учител в София; асистент по математика в СУ; назначаван е два пъти за редовен доцент по астрономия (1920, 1926), но не заема длъжността. Администратор е на Българската централна кооперативна банка, дългогодишен директор на държавните дългове, главен секретар на Министерството на финансите. 

Основател e на Българското физико-математическо дружество и подпредседател на Българското икономическо дружество. На Учредителния събор (22–24 ноември 1918) на македонските братства е избран за секретар на Изпълнителния комитет. През юни 1925 г. оглавява Управителния съвет на новоучредената Македонска кооперативна банка. От 23 януари 1938 г. е избран за председател на МНИ. Тази длъжност изпълнява до 17 януари 1945 г., когато по заповед на министъра на вътрешните работи Антон Югов е отстранен Управителният съвет на института и е утвърден служебно новия му ръководен състав. 

 Публикува трудове, свързани с астрономически и физични явления, както и с финансовото положение на България и нейните дългове.



Албум: Българите в Западните Балкани през ХІХ – ХХ век

07/03/2024


Албум: Българите в Западните Балкани през ХІХ – ХХ век.
Съст. В. Милачков, Н. Войнова. София, 2023. Институт за исторически изследвания – БАН, 112 с. ISBN.978-954-2903-73-4. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, кн. 2

Изданието документира основни тенденции на историческото присъствие и културно-историческото наследство на българите в Западните Балкани. Включен е разнообразен фотографски масив – архивни индивидуални и групови фотоси, факсимилета на документи и географски карти, както и съвременни фотографии на архитектурни обекти и фолклорни прояви. 

Изключително добре са представени духовните огнища – църкви и манастири; документирано е миналото на културно-просветни дейности и средища. Специален акцент е поставен върху дейността на Българската Екзархия. Обособени са тематични рубрики за важни събития като борбите и войните за национално освобождение и обединение, националноосвободителното движение на българите от Македония и Западните покрайнини след Ньойския мирен договор, както и за Вардарска Македония през Втората световна война. 

Отделено е подобаващо място на етнодемографското присъствие на българите в региона, за съхранени обичаи и бит, за ареала на

Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)

06/03/2024

Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой). Сборник с доклади от научна конференция (9 ноември 2020 г.) и национална кръгла маса (30 ноември 2022 г.), проведени в София.
Съставители Ал. Гребенаров, Й. Гешева. София, 2023. Институт за исторически изследвания – БАН, 444 с. с ил. ISBN 978-954-2903-76-5. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

Сборникът включва текстове от 20 автори по основни въпроси на българското присъствие в Западните Балкани – предимно исторически, етноложки и лингвистични проучвания. След предговора от Александър Гребенаров, в който се разяснява замисълът на изданието – резултат от изследванията на участниците в проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)” към Фонд „Научни изследвания“ – Министерство на образованието и науката, следва студия на Даниел Вачков. Тя разкрива отношението на Обществото на народите към положението на българите в Македония. 

 В следващия текст Ал. Гребенаров насочва внимание към темата за изворите и реалността за българите в Македония. Георги Георгиев разглежда понятието „Западни Балкани“ в пресечната точка на история и геополитика. Обособен важен и средищен акцент на проекта е за чуждата представа за събитията в региона, за българската външна политика и за българската национална кауза. На тази проблематика са посветени сръбските дипломатически анализи на българското революционно движение в Македония (Слави Славов); полските становища по проблематиката (два аналитични текста на Ярослав Рубаха); представи от чехословашката преса за съдбата на България след Ньойския мирен договор (Ивайло Тихолов); ролята на чуждестранните почетни членове на МНИ за защита на българската кауза (Николета Войнова); френските изследвания върху българската история в контекста на Западните Балкани (Маргарет Поппетрова); проучванията на един германски историк върху балканската проблематика (Николай Поппетров). 

Друг тематичен кръг е посветен на проблеми на българското културно-историческо наследство в региона. Разгледаните са въпроси, свързани със съдбата на българските възрожденски писмени паметници в Република Северна Македония (Георги Митринов) и на българските военни гробища там (Георги Луков); представен е песенният фолклор на българите в Албания (Веселка Тончева); Милен Михов анализира българското културно-историческо наследство в Република Северна Македония с оглед нейната евроинтеграция. 

В сборника са поместени изследвания и по други аспекти на българското място в Западните Балкани. Станислава Стойчева анализира енорийските регистри от началото на ХХ в. като извор за българското свещеническо съсловие в Македония; Николай Поппетров разглежда въпроса за българските западни граници; Боби Бобев представя съдбата на българите в Албания по време на социализма и днес; Антон Панчев се спира на обвиненията във „фашизъм” като елемент от стратегията на Скопие; Володя Милачков акцентира на националната принадлежност на Димитър Влахов и семейството му през десетилетието 1934–1944 г.; Сия Никифорова въвежда в темата за икономическите връзки между Титова Югославия и България през 1944– 1953 г. Изследването на Лучия Антонова-Василева се спира на лексика от Призренско и Северна Албания като извор за езиковото развитие. 

 Сборникът завършва със статия на Владимир Митов, посветена на съдбата на жителите на село Глобочени, района Мала Преспа, Албания. Като цяло изданието очертава кръг от теми, които разширяват силно представата за българското и чуждото отношение към Западните Балкани и поставят основа за нови насоки за проучване на българското присъствие в региона

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024